Територията на общината е социализирана още в дълбоката древност. Землището й е било обитавано от тракийското племе великокойлалети, който към V - IV в. пр. н. е. стават част от голямата държава на бесите. Повече от 180 тракийски могили свидетелстват за тяхното присъствие в региона.

Активният живот продължава през Античността и Средновековната епоха. През землището на общината е преминавал старият римски път от Сердика (София) към Аугуста Траяна (Стара Загора), следи от който могат да се открият в Средна гора над с. Душанци. Множество археологически паметници и градища в близката околност от XI - XIV в. пък говорят за развит поселищен живот по време на Ранното, Същинското и Късното Средновековие. Известен паметник, от това време е Еленската базилика, построена в края на V - началото на VI в. и преустроена в годините на византийския император Юстиниян Велики (527 - 565 г.).
За първи път селището се появява в писмените извори в османски регистър от 1430 г. под името Протопопинци. То е доказателство, че в него е резидирал най-старшият по длъжност свещеник в района - протопопът. Топонимът Пирдоп е известен от 1727 г., за първи път записан в един поменик на Гложенския манастир.

В ранната османска епоха селището е най-голямото в района, стожер на българщината в Средногорието. Тук е регистрирано значително присъствие на население със специални задължения - войнуци, отделни представители на което има до средата на XIX в. За наличието на църква в Пирдоп може да се говори от 1618 г., когато местният свещеник дава лични средства за осигуряване на необходимата му богослужебна книга. През 1698 г. 53 дарители закупуват за нейните нужди известния Протопопински дамаскин - книжовен паметник на Етрополската школа. Сред книгите й през 1874 г. е намерен един от българските книжовни паметници от XIII в. - Пирдопския апостол. До средата на века тук работи последният български дамаскинар и преписвач - даскал Тодор Пирдопски, от чийто ръце са произлезли над 30 достигнали до нас книги, сред които един препис на Паисиевата история. Запазени до наши дни от Пирдоп има още два такива преписа.

В годините на Българското възраждане Пирдоп се развива като крупен икономически център. В града работят над 700 чарка за производство на гайтан, развити са още килимарството, платнарството, абаджийството, папукчийския, сапунджийския и златарския занаяти, овцевъдството, търговията и джелепчийството. През 60-те и 70-те години на XIX в. местни търговци, джелепи и бегликчии предлагат стоки на Узунджовския и Ескиджумайския панаири, в Цариград, Бурса, Смирна, Щип, Белград, Букурещ и други селища в Османската империя и извън нея. В стопанско отношение си съперничи с такива икономически развити центрове от българските земи като Габрово, Карлово, Калофер, Котел и др. Тук е регистрирано едно от първите акционерни дружества в страната - 8-те производители и търговци имат кантори из цялата Османска империя и над 2.5 млн. гроша оборот годишно.

Училище в Пирдоп съществува още от XVII в., което от 1820 г. става общинско. Взаимно училище е разкрито през 1840 г., класно към 1859, а девическо - през 1863. Читалище под името "Съгласие" се образува през 1871 г.
В революционните борби населението се включва още по времето на Васил Левски, който учредява тук комитет (1870 г.). В навечерието на Априлското въстание (март 1876 г.) друг апостол - Тодор Каблешков от Копривщица, подновява съществуването му. Участник в Ботевата чета от Пирдоп е кундурджията Димитър Ночев. В Българското опълчение от града участват 37 души.
Пирдоп е родно място на един Ботев четник и 37 опълченци. Четирима от тях - Димитър Савов, Атанас Савов, Иван Пушкаров и Петър Венков, участват и в Сръбско-турската война 1876 г. Сред известните личности от годините на Българското възраждане са учителят и книжовникът Златан Груев Кинов, който от 1871 г. поема митрополитската катедра на Сливен под името Серафим Сливенски. Той е инициатор и един от основателите на първото в страната дружество на Червения кръст.

Учителят и също книжовник, по-късно търговец в Пирдоп - Лука х.Павлов е пък първият българин, отпечатал през 1858 г. на литография образи на Св. Св. Кирил и Методий, разпространявана из училищата по това време. Водеща личност в духовния живот на селището в края на епохата е учителят Симеон Сърданов, който през 1874 г. създава ученическото дружество "Ученолюбива дружинка". Той е бил и председател на революционния комитет през 1876 г.

След Освобождението Пирдоп е от малкото в страната градове, които имат четирима депутати в Учредителното и Първото Велико народно събрание през 1879 г. - Лука х. Павлов, опълченецът Димитър Савов и учителят Манол Златанов и Харалампи Златанов.

Пирдоп е родно място и на известния участник в борбите за освобождение на Македония и войвода на чета в Илинденско-Преображенското въстание Никола Пушкаров, който работи за укрепването на българщината в областта като учител в Скопие и редактор на нелегалния вестник "Освобождение". По-късно Никола Пушкаров се отдава на научна работа и е първият изследовател на типовете почви в България. Заслужено е приет като основател на почвоведската наука и институт у нас, който носи неговото име. В наши дни родната му къща му е превърната в музей.

Градът е родно място на ген.-л-т Стефан Паприков - виден български военен, министър на войната, на външните работи и вероизповеданията и други министрества в периода 1899 - 1910 г. Като министър на външните работи и изповеданията провежда активна дипломатическа дейност по време на акта за обявяване на независимостта на Царство България и неговата защита. Два пъти е пълномощен министър на страната в Русия - 1907 - 1908 и 1910 - 1912г.

Алипия Генчов Влайков (1856 -1934 г.) е възрожденски учител, митнически и финансов чиновник, главен секретар на Министерството на финансите от края на XIX и първата четвърт на XX век. Брат е на писателя Тодор Влайков. Завършил класното училище в Пирдоп, той се изкачва по стълбицата на йерархията в държавната администрация благодарение на пословичната си честност, трудолюбие и самообразование.

Показателно за авторитета и уважението, с които той се е ползвал, е фактът, че се пенсионира на 70-годишна възраст, рядък случай в българската обществена практика не само в онези години. В продължение на пет десетилетия като учител, управител на митници и висш държавен чиновник той усърдно се труди за възхода на страната си, за което получава заслужено признание - удостоен е с ордените "За заслуги" и "Св. Александър". А в качеството си на дарител, е ненадминат по помощта, която е оказвал на съгражданите си до днес - дарява на родния си град 200 000 лв. за изграждане и издръжка на социално заведение - старопиталище. Дълги години то се именува "Алипия и Неделя Влайкови".

Известният писател-народовед и основател на Радикал-Демократическата партия Тодор Влайков (1865 - 1943), автор на повестта "Дядо Славчовата унука, на сборника с очерци "Чиновничество и властници" и тритомната хроника "Преживяното" е инициатор за създаването на първото кооперативно дружество "Орало" в близкото с. Мирково; на кооперативното движение и на Учителския съюз в България. В продължение на почти 30 години - от 1899 до 1931 г., с малки прекъсвания, е депутат в Народното събрание. Отказва се от активна обществена дейност по лични причини - от години страда от прогресивно отслабване на зрението. Но пък се отдава изцяло на творческото си призвание. Той е сред малцината български творци и един от двамата председатели на СБП, които се подписват под петиция в защита на българските евреи в годините на Втората световна война. През 1942 година Тодор Влайков е удостоен с новоучредената награда на София и е нейният първи носител.

В най-ново време известна личност от града е писателят-антифашист Георги Георгиев Андреев - Веселин Андреев, описал борбите срещу монархофашизма в трилогията спомени "Умираха безсмъртни". Емблематични негови произведения са още разказите "В Лопянската гора", цикълът стихове "Партизански песни" и философската изповед "Соната за Петя Дубарова".

Първият български учен - фитотерапевт - Нено Стоянов, основоположникът на българската епидемиология -д-р Харалампи Генчев, есперантистът акад. Иван Кръстанов, акад. Цветан Кръстанов (известен още като интербригадист в Испания по името Оскар Телге), зам.-министърът на висшето образование и посланик в Пакистан през 70-те години на ХХ в. проф. Иван Ненов, също са пирдопчани и техният път към върховете на българската наука и обществено-политически живот тръгва от родния град.

В последните 40 - 50 години Пирдоп се изгради като център на медодобивното производство в България и с основание бе определян като медната столица на родината. Някогашният Медодобивен комбинат (открит през 1958 г.) преди 11 години бе приватизиран от белгийската компания Юмикор. В момента предприятието е част от най-голямата производствена единица в областта на добива и преработката на цветни метали в Европа - германската компания Норддойче Афинери.

В общината има четири училища, едно Обединено детско заведение и две детски градини. Две от училищата са на общинско подчинение -Начално училище-паметник "Тодор Генчов Влайков" и СОУ "Саво Ц. Савов" (от V до XI клас). Средните училища - Професионална гимназия по механоелектротехника и металургия, с 4 специалности е на подчинение на Министерството на образованието и науката, а Професионалната гимназия по туризъм и хранителни технологии "Проф. Никола Димов" е на подчинение на Министерството на земеделието. Общо във всички учебни заведения има около 1000 ученика.

Пирдоп е изходно място на туристически маршрути за х. "Паскал" и връх Паскал (2029.1 м н. в.) в Стара планина, Еленска базилика, с. Душанци, гр. Панагюрище, гр. Копривщица и по Средна гора. В града има туристическа спалня с 30 легла и отряд на Планинската спасителна служба. Природна забележителност в Пирдоп са деветте канадски секвои, засадени през 1930 г. на гара Пирдоп, пред НУ "Тодор Влайков", в двора на църквата "Свето Успение Богородично" и частни дворове. Сега техният брой е значително увеличен с израслите в центъра на града и на различни други места.

Обекти за посещения и разглеждане са фонтанът в центъра на града (построен през 1956 г.), паметникът на Тодор Влайков (1986 г.), читалище "Напредък", Музей "Луканова къща", Къща-музей "Никола Пушкаров", храм "Свето Успение Богородично" и др.

Изготвил материалите: Иван Иванов,
д-р по история
уредник-музей "Луканова къща"

гр. Пирдоп
24.06.2008г