ОБЩИНА ПИРДОП 580 ГОДИНИ СТОЖЕР НА БЪЛГАРЩИНАТА

Хроника

1430 г. - Отбелязва се в турски регистър на тимари селището Протопопинци (Пирдоп) - едно от големите в българските земи по това време. Данъкоплатци на спахията Дурхан, син на Кара Хюсеин са 95 домакинства, от които 9 вдовишки. От етимологията на името се разбира, че тук е седалището на най-старшия местен свещеник.

1479 г. - Посочени в регистър на поземлени владения с. Протопопинци като собственост на спахиите Али, син на Ибрахим и Юсуф Босна 103 домакинства, осигуряващи им доход от 9185 акчета

1443 г. - В района лагеруват войските на Владислав III Ягело и Ян Хунияди. По време на т. нар. Дълъг поход на полско-унгарския крал, българското население оказва подкрепа на кръстоносната войска във войната й срещу султан Мурад II (1421 - 1451).

1548 - 1566 г. - Регистрирани в с. Протопопинче (Пирдоп) 29 семейства на войнуци - население със специални задължения. Смятани за наследници на старата българска аристокрация, представители на войнушкото съсловие в Пирдоп се срещат чак до средата на XIX в.

1618 г. - Настоятелят на пирдопската църква поп Янчо купува от поп Никола от Етрополе за нуждите на богослужението ръкописен Номоканон. За придобивката на храма се съобщава в пространна приписка в книгата.

1698 г. - Българи от района подкрепят освободителните прояви на народа ни по време на Второто търновско въстание. От същата година е и първото известие за съществуването на община в селището. Жители на някогашния Пирдоп даряват средства за купуването на Протопопинския дамаскин.

1774 г. - В поменик на Гложенския манастир за първи път се споменава името Пирдоп. Поклонници от селището оставили дарове в обителта и записали имената си в книгата.

1782 г. - Таксидиотът на Рилския манастир монахът Антипа оставя върху страниците на Требник от 1779 г., приписка, в която съобщава имената на ктиторите и свещениците в църквата. За първи път се отбелязва името на местния учител - презвитер Стоян даскал.

1819 г. - На мястото на стара църква пирдопчани изграждат нов храм. Разрешението за строителството е получено чрез специален султански ферман от Цариград. За градежа помогнало цялото население и ктитори от съседните селища.

1820 г. - В частна къща е отворено първото обществено училище в Пирдоп. За учител е нает известният дамаскинар - илюстратор даскал Тодор Пирдопски. От следващата година училището се премества в специално построена към метоха одая.

1821 г. - Жители на Пирдоп вземат участие в гръцкото освободително движение "Филики етерия" и отрядите на Александър Ипсиланти. Опитът за въстание в българските земи е осуетен от турците, а оръжието на местните българи е иззето.

Същата година Макарий Фръчковски и Петър Филипов - майстори-резбари от гр. Дебър, сглобяват на място иконостаса на пирдопската църква "Свето Успение Богородично". Той е единият от само двата, запазени до наши дни у нас произведения на Дебърската школа.

1823 г. - От тази година са трите най-стари икони на пирдопския храм. Те са дело на тревненския зограф Йоаникий папа Витанов. Едната от тях изобразява Свети Харалампий Лечител. В долния десен ъгъл на иконата е изписан рядко срещан в българската иконография образ на Чумата с характерните атрибути - символи на смъртта. Присъствието на иконата на Св. Харалампий в църквата не е случайно. В средата на 20-те години на XIX селището загубило от страшната болест повече от 1000 души от жителите си.

1826 г. - Даскал Тодор Пирдопски пише пространна епистолия, пришита по-късно към Протопопинския дамаскин. В летописа разказва за погромите и насилията, които преживява българското население по това време. Дамаскинарят, който умира към средата на XIX в., създава повече от 20 ръкописа, между които един препис на Паисиевата история и малък календар-рецептурник, съставен от 1833 до 1842 г. Върху много от произведенията си даскал Тодор Пирдопски отбелязва, че са написани в "богохранимое село, нарицаемо Пирдоп".

1828 г. - Пирдопски търговци, чийто стопански интереси са насочени към Сърбия, привлечени от крал Милан се включват в освободителните борби на страната по време на поредната Руско-турска война.

1835 г. - Поставя се началото на девическото образование в Пирдоп. Училището започва да се посещава и от момичета. Първа е Анка х. Димитрова. Самостоятелно девическо училище се отваря в 1863 г.

1840 г. - Училището в Пирдоп започва да работи по взаимоучителната метода. Пръв въвежда новата система на преподаване даскал Кесарий п. Василев.

1841 г. - Със султански ферман е премахната ангарията в Пирдоп. Активната си дейност по отмяната й и за организираната съпротива срещу местните мюсюлмански първенци хаджи Иван Джуров заплаща с живота си.

1843 г. - Със средства на х. Стойко х. Витанов, х. Никола, чорбаджи Лако, Атанас Попов и х. Симон е прокаран първият обществен водопровод и построена чешма в центъра на Средната махала в Пирдоп.

1845 г. - Ученици от Пирдоп се подготвят за учители при Неофит Рилски в Рилския манастир. Година по-късно със същата цел при Христаки Павлович в Свищов учи Златан Груев Кинов. В габровското училище през 1946 г. получава образованието си Иван х. Димитров.

1849 г. - Пирдопчанинът Златан Груев Кинов става първи български учител в гр. Пловдив. Тук той е един от най-активните деятели в борбата на българския народ за църковна независимост и ръководител на местната духовна община. След създаването на Българската Екзархия е избран за пръв Сливенски митрополит под името Серафим. В годините на Априлското въстание е ревностен защитник на българското население, а през октомври 1878 г. учредява в Сливен първото червенокръстно дружество у нас.

1855 - 1857 г. - Учителства в Пловдив Лука х. Павлов от Пирдоп. Той е първият български книжовник, издал на литография образите на Св. Св. Кирил и Методий (1858 г.). Възпитаникът на Белградския лицей е учител във Видин, а към края на 60-те години на XIX в. се завръща в родния си град и е избран за училищен и църковен настоятел. След възстановяването на българската държава е депутат в Учредителното и Първото Велико народно събрание (1879 г.), в Първото и Второто ОНС.

1857 г. - Осемдесет и двама пирдопчани стават спомоществователи за издаването на книгата на Златан Груев "Изяснения на неделни и празнични евангелия". За времето от 1842 г. до Освобождението чрез дарения, абонамент и продажба в Пирдоп постъпват 28 печатни издания в над 330 екземпляра.

1858 - 1859 г. - Учителят Никола поп Филипов от Разлог поставя началото на класното училище в Пирдоп. Окончателно то се оформя при учителстването на Нешо поп Брайков от Копривщица към 1861 г.

1859 г. - С писмо до вестникоиздател в Цариград пирдопски чорбаджии изразяват възмущението си от произволите на ловешките владици, при посещенията им в енорията. Конфликтът се разраснал и към края на възрожденската епоха местните първенци открито поставили пред Екзархията въпроса за откъсване Пирдоп от духовната опека на Ловеч и присъединяване към Софийската митрополия.

1860 г. - Във Великденската акция на 3 април в османската столица се включва пирдопчанинът Димитър Савов - чирак в Балканпан хан в Цариград. През септември същата година шестима търговци от Пирдоп, докато били на Узунджовския панаир, се подписват под общонародно прошение до султана против духовното иго на Гръцката патриаршия и за признаване на епископ Иларион Макариополски за български духовен глава.

1862 г. - Учениците в медицинското училище в Цариград Васил Ошавов и Стефан Димитров от Пирдоп се включват в създадената по идея на Георги Раковски тайна организация "Дружина на верните приятели". Свободолюбивите си идеи и революционни настроения те споделят и с жители от родния си град чрез търговеца х. Иван х. Димитров.
Същата година в Пирдоп се изгражда нова сграда за училище, съобразена с преподаването по взаимоучителната метода. Украса на стаите с буквите от българската азбука направил х. Иван х. Димитров.

1865 - 1866 г. - Земеделци от Пирдоп захващат отглеждането на маслодайната роза. Новият за района стопански отрасъл дотолкова добил популярност, че за успехите на пирдопските розопроизводители се разчува из цялата османска империя. А добитото от тях ароматно масло било с високо качество и се продавало по-скъпо от казанлъшкото.

1867 г. - На 11 юли по скалъпено обвинение са осъдени на затвор двамата родолюбци и борци за църковни и народни правдини - братята х. Иван и х. Богдан х. Димитрови. Хаджи Богдан умира във видинската тъмница на 19 февруари 1873 г., а х. Иван няколко години по-късно.

1860 - 1870 г. - Бурно развитие в Пирдоп бележи гайтанджийството. Задвижвани от водна сила в селището работили над 700 чарка за особено търсения в тези години продукт. Годишното производство от тях възлиза на около 140 000 оки, чиято стойност се изчислява на 4 900 000 гроша. През този период х. Личо открива фабрика за производство на килими и одеала за турската армия. А 8 производители и търговци създават акционерно дружество за производство на хавлии. Дружеството съществувало до Освобождението, като годишният оборот в най-добрите му времена достига до 2.5 млн. гроша.

1870 г. - Учреден от Васил Левски Частен революционен комитет. В състава му влезли търговецът Иван Клявков, учителят Филип п. Божков, Григор Бамбеков, Павел Йончев и др. Според някои изследователи псевдонимът на комитета е "Джамбаз Али".До края на 1872 г. Апостолът още няколко пъти посещава Пирдоп. На общото събрание на Вътрешната революционна организация в Букурещ през същата година комитетът е представен от Тодор Пеев от Етрополе.

1871 г. - Създадено в средата на месец юни читалище под името "Съгласие". Уставът съставя учителят Александър Груев от Копривщица, който станал и писар на културната институция. При учредяването основателите събрали 16 400 гроша от членски внос и дарения. За библиотеката му са абонирани някои от излизащите по онова време вестници и списания, закупени са книги. Читалището подпомагало с парични средства и българските училища в Македония.

1873 г. - На 6 (н. ст. 18) февруари пирдопчанинът иконом поп Тодор Митов, като архиерейски наместник на София дава последно причастие и изповядва преди гибелта му Апостола на българската свобода Васил Левски.

1876 г. - Образуван през месец март от помощник-апостола Тодор Каблешков от Копривщица революционен комитет като част от подготовката за въстание в Четвърти революционен окръг. За председател е избран учителят Симеон Сърданов, а в комитета са още ханджията Евстати Иванов - куриер, търговецът Иван Клявков, поп Никола, Димитър и Братойо Петкови, Тодор Балджиев и др. Мария Джурова от Стара Загора - учителка в пирдопското девическо училище, ушива знамето на комитета.

В Априлското въстание от Пирдоп се включват Никола Ненов и Георги Маринов, които са осъдени на заточение. Кундурджията Димитър Ночев участва в Ботевата чета. След Освобождението е народен представител, областен управител, учител и държавен чиновник.

1876 г. - В Сръбско-турската война в доброволческия отряд, командван от ген. Черняев, се включват братята Атанас и Димитър Савови, Симеон х. Велков и Иван Пушкаров от Пирдоп.

1877 - 1878 г. - В Освободителната Руско-турска война и Българското опълчение участват 37 пирдопчани. Повечето от тях се сражават край Стара Загора, на връх Шипка и край с. Шейново.

1878 г. - Казаците от XXI Донски и XXVI Казански полкове на 2 януари освобождават Пирдоп. На следващия ден - 3 януари, пешите руски части са тържествено посрещнати от пирдопското население. На паметното място по-късно е издигнат скромен монумент с имената на опълченците от града.

През месеците март и април 3 154 жители на града се подписват под Благодарствен адрес до царя - освободител Александър II - най-много от всички селища в региона.

1879 г. - Участват в Учредителното и Първото Велико народно събрание четирима жители на Пирдоп - учителят и общественик Лука х. Павлов, опълченецът Димитър Савов, Манол и Харалампи Златанови.

1881 г. - Пирдопчанинът иконом поп Тодор Митов е избран за член на Комисията за изграждане на храм-паметник "Св. Александър Невски" в София. От 1883 до смъртта си през 1891 г. той е председател на комитета по набиране на средства за построяването на храма.

Същата година в Пирдоп е основано Женско Благотворително дружество "Царица Йоанна". В първия му управителен съвет влизали учителките Рада Киркович, Мария Сърданова, Екатерина Свинарова и др.

1882 г. - Тодор Влайков е само на 17 години, когато публикува първата си творба - разказът "Две деца Стоянчо и Драганчо", подписан с псевдонима му Веселин.

1883 г. - Пирдоп е втори в страната, след Котел, по процент на образованото си население. Пет години по-късно - е първи. Изпреварва го само София, тъй като в столицата работят повече чиновници.

1885 г. - Пирдопчани се включват масово в Сръбско-българската война. Началник-щаб на Западния корпус е кап. Стефан Паприков. При овладяването на Пирот от българските войски управлението на града се поема от Спас Соколов, Димитър Ночев, Генчо Филипов, Иван Джуранов от Пирдоп.

1888 г. - След тригодишно учение в Москва, в родния си град се завръща Тодор Г. Влайков. Като главен учител в пирдопското училище той се занимава и с обществена дейност. Възстановява дейността на читалището, помага и за откриването на обществена читалня.

1890 г. - Влайков пропагандира народническите идеи и кооперативното движение в района. По негова инициатива на 26 октомври в с. Мирково се създава първата кооперация в България - Заемодавно спестовно и земеделско дружество "Орало".

1892 г. - На първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив се представят със свои изделия и трима пирдопчани. Отличени са с бронзови медали на панаира.

1898 г. - Учредява се в Пирдоп Ловно дружество. Същата година негови представители участват в учредителния конгрес на Съюза на ловните дружества в България.

1901 г. - Най-старото стопанско сдружение, създадено в Пирдоп след Освобождението е взаимоспомагателното ораческо дружество. То е основано на 18 февруари и съществувало до 1928 г.

1903 г. - Учредява се на 10 април Млекарска кооперация "Балканска трева". Тя съществува повече от 25 години и има близо 100 членове.

Участва в Илинденско-Преображенското въстание като ръководител на чета и председател на Скопския революционен комитет учителят от Пирдоп Никола Пушкаров.

1908 г. - Ген. л-т Стефан Паприков, като министър на външните работи и изповеданията е в основата на подготовката и провъзгласяването на българската независимост, нейното отстояване и дипломатическа защита.

На 18 август същата година в града е открита сградата на читалище "Напредък", изградена със спомоществователството на търговеца Георги Геров и семейството му.

1913 - 1915 г. - Директор на националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" е юристът проф. д-р Александър Златанов от Пирдоп. По-късно той е Главен секретар на Министерство на външните работи и изповеданията, Министерство на вътрешните работи, преподавател в Свободния университет.

1915 г. - На 1 септември е открита в града Непълна смесена гимназия. Първи директор е Георги Маринов.

1915 - 1918 г. - Основателят на българската епидемиология д-р Харалампи Генчев води активна борба с холерата по фронтовете на Първата световна война в България, Сърбия, Румъния, Русия.

1916 - 1918 г. - Български дипломат в Дрезден, Германия и Берн, Швейцария е есперантистът академик Иван Кръстанов от Пирдоп. Той е най-активният и известен радетел за разпространение на международния език у нас.

1920 г. - Девет жители на града основават в Пирдоп Популярна банка. Пръв неин управител е Крайо Николов. Десет години по-късно финансовата институция си построява собствена сграда в центъра на Пирдоп.

1924 г. - На 22 май 19 пирдопчани учредяват първото в района туристическо дружество. Сдружението е инициатор и за изграждането на първата в централната част на Балкана високопланинска хижа, която се открива на 24 август 1930 г.

1930 - 1934 г. - Читалище "Напредък" издава първия в района вестник - "Пирдопска дума". Автори на статиите в изданието са Методи Стоянов, Симеон Савов, Крайо Николов и др.

1931 г. - Почвоведът Никола Пушкаров издава първата карта на почвените видове на територията на страната.

1933 г. - Видният пирдопски гражданин Алипия Влайков дарява 200 000 лв. на църковното настоятелство в родния си град за изграждане на старопиталище и неговата издръжка.

1934 - 1936 г. - С доброволен труд, събрани от населението средства и заем от банка в града се изгражда единственото в страната училище - паметник на загиналите във войните за национално освобождение и обединение 1912 - 1913 и 1915 - 1918 г. През месец февруари 1937 г. педагогическият колектив взема решение то да носи името "Училище - паметник "Тодор Влайков".

1935 г. - На 1 май в Пирдоп се открива първото на Балканите държавно училище за подготовка на специалисти по млекопреработка.

1936 г. - Отличен със златен медал на изложба на министерство на земеделието е пирдопчанинът Георги Манолов. Той изобретил буталка за биене на масло, която намира широко приложение в млекопреработването.

1938 г. - На 11 октомври е основана многоотраслова трудово-производителна кооперация "Балкан" в Пирдоп.

1942 г. - Народоведът, писател и общественик Тодор Влайков става пръв носител на новоучредената наградата за литература на Столична община за книгата си "Чиновничество и властници" и трилогията "Преживяното".

1946 г. - Интербригадистът акад. Цветан Кръстанов основава Института за кожни и венерически болести в София и Пловдивския медицински институт, на който става ректор.

1950 г. - На 1 август е открит промкомбинат "Орлин". Предприятието произвежда мебелен обков, детски играчки и стоки за широка употреба.

1951 г. - Пуска се в движение Подбалканската железопътна линия.

1956 г. - Построен е фонтанът в центъра на Пирдоп - един от символите на града в ново време. За атрактивната придобивка се разчува из страната и радомирци изпращат специална делегация да иска чертежите на съоръжението.

1958 г. - На 6 декември се открива медодобивният комбинат. Произведена е първата родна мед. Днес заводът е част от мощната европейска компания Аурубис и произвежда повече от 240 000 т. метал годишно.

1960 г. - Отваря врати новата сграда на Политехническа гимназия "Саво Савов". Училището бързо се развива и през 70-те години на ХХ в. два пъти става национален първенец и извоюва почетното звание "Образцова".

1961 г. - На 15 септември приема първия си випуск новосъздаденото Професионално училище по металургия.

1966 г. - На 19 ноември е завършена и пусната в експлоатация сграда на ДСП "Родопа". Две години по-късно с постановление на министерския съвет се създава и Предприятие за ремонт на минно и металургично оборудване.

1972 г. - Ст. н. с. I ст. д-р Нено Стоянов - първи доктор на фармацевтичните науки в България, издава двутомника "Нашите лекарствени растения". Той е един от основателите на сп. "Фармация" и дългогодишен зам.-директор на Научно-изследователския химико-фармацевтичен институт.

1976 г. - Открита новата сграда на читалище "Напредък" в Пирдоп.

2004 г. - Пирдоп е удостоен от Конвент на експертите със Сертификат за град с висок престиж и принос за авторитета на страната. Две години по-късно получава и престижно отличие за селище с уникално историческо и културно наследство.

Изготвил: Иван Иванов,
д-р по история
уредник музей "Луканова къща"